Call us  0885 826 654

ул. "арх.Камен Петков" 64

гр. Пловдив, 4000

Строителство на еднофамилна къща - основи

При направата на основите на къщата е необходимо да се съблюдават следните фактори: слягане на земната основа и достигане на необходимата дълбочината на фундиране. Затова изкопът е необходимо да бъде приет от инженера-проектант или геолог.

Слягането на основите на къщата може да възникне по ред прични: разлики в големината, дълбочината, вида и на¬товарването на основите, ниво на подпочвените води и др. Равномерното слягане на цялата къща се счита за неизбежно и безопасно в рамките на определени граници, като за тежки сгради може да достигне до няколко сантиметра. Специални мерки се осигуряват още на етап проектиране в конструктивният проект - основите обикновено се проектират като единични фундаменти под тежко натоварените колони, свързани с ивични основи под носещите зидове. По този начин се създава носеща скара от фундаменти, която не само осигурява еднакво слягане на земната основа, но и възпрепятства образуването на пукнатини в зидовете след построяването на къщата. 

Друг фактор които оказва влияние върху целостта на къщата е дълбочината на фундиране. Минималната дълбочина, трябва да бъде винаги по-голяма от дълбочината на замръзване на почвата. Когато почвата е замръзнала, тя изменя своите физически свойства губи значителна част от своята носимоспособност и може да доведе до потъване. Спазването на минималната дълбочина на фундиране гарантира якостта на почвата, в контактната си повърхност с основите на къщата. Според нормите за плитко фундиране в България, минималната дълбочина варира от 0.6м до 1м под терена. 

Трасирането на местата на фундаментите се осъществява с помощта на предварително направено шнурово скеле – надлъжните и напречните оси на къщата се материализират чрез мрежа от опънати канапи, като пресечната точка на канапите се проектират на дъното на изкопа чрез отвеси – тези точки определят местата на фундаментите. Когато на една ос има повече от два фундамента,  първо се трасират крайните фундаменти, проверява се разстоянието между тях, след което се трасират останалите фундаменти по образуваната по тях права въз основа на разстоянията от план основи. 

Фундаментите често имат уширения в основата си, затова технологично се налага изливането на бетоновата смес да се осъществи на на няколко етапа. Първо се полага подложният бетон, които служи не само за предпазване на армировката на фундаментите от корозия но и за достигане на проектната кота на долен ръб фундаменти. След което се пристъпва към направата на уширените части на основите. За да се осъществи връзката между етапите на бетониране е необходимо да се постави армировка която да осигури монолитността на бетоновите основи. За тази цел се поставят чакащи фусове при направата на уширените части, които изпълняват тази роля при направата на надосновните стени до кота 0.00. Допуска се използването на различни по клас на якост бетон в нулевият цикъл, като се започне със слаб бетон B12.5, B15 и се достигне до B25.

Обикновено пространствата между ивичните фундаменти се засипват с пръст, което е непрепоръчително. Най-целесъобразно относно изолирането на подовете от нивото на почвените води, засипката да се прави от чакъл. Той служи за дренаж и водата няма да се задържа под първата бетонна плоча (пода).  Освен тази мярка, може преди направата на подовата плоча (настилката) върху дренажният слой да се положи пласт експандиран пенополистирол, след което хидроизолационна мушама.

При наливането на бетон в основите, той трябва грижливо да се вибрира за да не останат шупли в които да се акумулира влагата.

 

1